Георгий Георгиевич Демидов (1908–1987) родился в Петербурге. Талантливый и трудолюбивый, он прошел путь от рабочего до физика-теоретика, ученика Ландау. В феврале 1938 года Демидов был арестован, 14 лет провел на Колыме. Позднее он говорил, что еще в лагере поклялся выжить во что бы то ни стало, чтобы описать этот ад. Свое слово он сдержал. В августе 1980 года по всем адресам, где хранились машинописные копии его произведений, прошли обыски, и все рукописи были изъяты. Одновременно сгорел садовый домик, где хранились оригиналы. 19 февраля 1987 года, посмотрев фильм «Покаяние», Георгий Демидов умер. В 1988 году при содействии секретаря ЦК Александра Николаевича Яковлева архив был возвращен дочери писателя. Некоторые рассказы были опубликованы в периодической печати в России и за рубежом; во Франции они вышли отдельным изданием в переводе на французский. «Чудная планета» — первая книга Демидова на русском языке. «Возвращение» выпустило ее к столетнему юбилею писателя

В книгу писателя Георгия Георгиевича Демидова (1908–1987) вошли избранные рассказы о жизни заключенных ГУЛАГа. Узником колымских лагерей был и сам Демидов: в 1938 году молодой физик был арестован и четырнадцать лет провел на Колыме. Его судьба отразилась в творчестве Варлама Шаламова («Житие инженера Кипреева», «Спецзаказ», «Иван Федорович»; пьеса «Анна Ивановна» посвящена Георгию Демидову). Демидова называют писателем толстовской школы: он скрупулезен и точен, его тексты можно воспринимать как исторические источники. По ним можно изучать не только лагерный быт и нравы, но и чувства, эмоции людей, переживающих ад. При этом отличительной чертой Демидова-писателя является его способность увидеть в любом человеке возвышающие его черты. Книга создана в рамках совместной программы Издательства Ивана Лимбаха и Музея истории ГУЛАГа и Фонда Памяти

Леонидис са едно голямо, щастливо семейство. Живеят охолно в огромна къща с фронтони, разположена в изискано предградие на Лондон. Но едва след смъртта на Аристид Леонидис отриват, че сред тях има убиец. Но вероятно авторът не е най-добрият съдник на своите произведения. Не зная откъде ми хрумна за семейство Леонидис — те просто се появиха. А после образите им започнаха „да се развиват“ пред очите ми. Струва ми се, че станах техен биограф. Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година. След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от Колинс, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд. През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун

Имя Анны Петровны Керн обессмертил Пушкин своим лирическим шедевром «Я помню чудное мгновенье». Общество этой незаурядной, редкого обаяния женщины любили Пушкин и Глинка, Дельвиг и Веневитинов… Какой она была, реальная Анна Керн, из рода состоятельного чиновного дворянства, в замужестве Маркова-Виноградская? Каким она видела боготворившего ее русского гения? Какие чудные мгновенья испытала в жизни, не всегда благосклонной к ней? Как нельзя лучше об этом свидетельствуют страницы ее собственных воспоминаний и дневников, которые читаются как увлекательный роман

Занимательная история о бурный жизни одного необычного птичьего двора, о поисках своего места в жизни, и о том, как Любовь расставляет всё по свои местам — или возвращает с небес на землю неугомонную душу искателя-познавателя себя, или сурово заявляет чудаку: «Хватит дурью маяться!» Иллюстрации Джона Иствуда

„За нейния благороден идеализъм и за богатството на фантазията й на Селма Отилия Ловиза Лагерльоф се присъжда Нобелова награда за литература.“ В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка. Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски. След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика. Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“ С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят. Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“ Ст. Кайнаров

Чудны дела твои, Господи! Как только Андрей Ильич Боголюбов вступает в должность директора музея изобразительных искусств в Переславле, вокруг него начинают твориться воистину странные, «чудные» дела! Бывшая директриса внезапно умирает прямо на глазах Боголюбова! Ему угрожают и пакостят: прокалывают покрышки, подбрасывают омерзительные записки, подозревают в попытках закрыть музей, даже пытаются убить!.. Скоро становится очевидно: здесь, в его музее, происходит нечто необъяснимое, грандиозное и темное. Боголюбову всерьез приходится взяться за расследование. И разобраться в своих чувствах к бывшей жене, которая неожиданно и совсем некстати появляется на пороге его нового дома, – воистину, чудны дела твои, Господи! …Он все поймет, обретет новых друзей и старую любовь… Он заживет полной жизнью – в конце концов, самая интересная и насыщенная жизнь происходит как раз в тихой русской провинции!

Всем известны уральские сказы Павла Бажова с их самобытной поэтичностью. И вот теперь читатель сможет познакомиться с сибирскими сказами Владимира Галкина, современного собирателя и обработчика фольклора. Прочтите сборник «Чудные зерна», и фантастические истории о Ямщицком деде, о Седом Медведе, о Горном Батюшке поведают вам о жизни наших далеких прадедов

На тёмной стороне Нижнего всё спокойно. К существованию проводника все привыкли. Казалось бы - живи да радуйся, но куда там! Алиса чувствует, что за ней кто-то следит. Поросёнок Радей Тихославович ищет древнего разбойника Аспида, застрявшего в верхнем мире, а к лейтенанту Лёхе пришли какие-то непонятные фсбшники и сделали предложение, от которого нельзя отказаться. Ещё и у лешего конфликт с соседями - попробуй тут, отдохни!

Рассказ бывшего коммандос о войне — смерть, кровь, гибель миллиардов, обжигающее после ядерных ударов солнце. Выжженная человеческая душа, в которой не осталось места доброте и любви