Они совершенно не подходят друг другу. Он преуспевающий адвокат, а у нее свое кафе в Гамбурге. Его переполняют нереализованные желания, а она пытается в них разобраться. Он любит свою мебель, а она – свои проблемы. И при этом оба любят друг друга. Но в одно проклятое утро все рушится в одночасье. С разбитым сердцем садится она в машину, одержимая жаждой мести. Тем более что завтра ей исполнится 32 года

Е, добре, в онази ранна утрин Амели Кукличката Щурм можеше и да не поглежда към мобилния телефон на своя любим. Можеше и да не прослушва пощенската му кутия. Но го направи. И чу нещо ужасяващо. След което заля скъпите му костюми с вино. Метна се на колата и пое накъдето й видят очите. Заедно с кучето и сломеното си сърце. Тя искаше отмъщение. А може би и секс. Освен това на другия ден ставаше на трийсет и две. Четирийсет и осем часа от живота на една жена, която най-после извърши това, което винаги е заплашвала, че ще извърши. «Нощна тарифа» (ИК «Колибри», 2005 г.) е първият роман на немската писателка и журналистка от списание «Щерн» Илдико фон Кюрти. Още в първите месеци след излизането си той оглави класациите за най-продавани книги в Германия. «Сърцебиене» категорично затвърди славата на авторката си и надмина по продажби първата й рожба, достигайки два и половина милиона екземпляра. «Какво значи „типично женско“?», пита Фон Кюрти и дава своите отговори с характерното си чувство за хумор. Като се започне от това, че посвещава книгата на личния си фризьор — един така важен за всяка жена мъж. «Ако Илдико фон Кюрти не съществуваше, Телекомът трябваше да я измисли. Книгите й се търсят като телефонния указател.»

Роман Ильдико фон Кюрти « Тариф на лунный свет» вызвал восторженную реакцию критики. «Отмените все ваши встречи, ложитесь в ванну и читайте. Вы позабудете о времени, пока под конец не выйдете из ванной восторженным и совершенно сухим». Да, это женский роман — но взгляд писательницы необыкновенно проницателен, а стиль — покоряюще остроумен. Современная женщина хоть и самостоятельна, но безумно одинока. И как бы эмансипирована она ни была, самой ее «проблемной зоной» остается мужчина