Белый дельфин! Нет, не белуха, а именно белый дельфин в семье черных дельфинов. Каково это быть не таким как все? Сколько боли и несчастий! За что?.. Но одиночество порой приводит к необычной и самой преданной дружбе. Именно такая дружба зародилась между дельфином и человеком, оказавшимся на необитаемом острове…

Образът на Спартак, легендарния предводител на въстаналите роби в древния Рим, вълнува и досега умовете и сърцата на хората. В новия си роман „Гладиаторът“ Петър Бобев обръща погледа си към младостта на този изключителен човек, към времето, преди да бъде пленен от римляните и продаден като роб в гладиаторската школа на Капуа през 74 г. пр.н.е. Върху оскъдния исторически материал авторът се е постарал в увлекателен разказ да пресъздаде достоверно обстановката и събитията, подготвили младия тракиец за великото дело, на което той се отдава по-късно и пожертвува живота си. Действието се развива живо и вълнуващо, в сложни конфликти и правдива съпоставка на тракийските и римските нрави, с нарастващ динамизъм, в непрекъсната борба на свободолюбивия тракиец срещу жестокия римски завоевател, алчен за земи, богатства и роби

От уста на уста се носи легендата за Огнената пещера, закътана някъде сред непроходимите джунгли край река Луалаба в Африка. Преданията разказват, че стените й са от злато, тонове самородно злато се валят по нейния под. Примамени от това златно видение, безброй смелчаци и отчаяни авантюристи навлизат в джунглата и никога повече не се връщат. Страшни опасности пазят баснословното съкровище. Наоколо живеят черни гиганти, които убиват всеки чужденец, гората гъмжи от хищници и змии; комарите пренасят смъртоносна треска, а в самото езеро пред пещерата дебнат на стража чудовищни дракони. Но по-страшно от всички опасности, според преданията, е проклятието на Огнената пещера. Всеки, който попадне в нея, всеки, който се докосне до златото, умира. Умира, поразен от тайнствена, мъчителна болест. Това е Проклятието — говори легендата. Проклятието на робите, които са изравяли златото и умирали под бичовете на господарите. Само един човек успява да се върне от Огнената пещера. Но се връща тежко болен, умиращ. И бърза да съобщи за намереното богатство на първия срещнат, на престъпника Зигфрид, успял да се укрие от правосъдието в дебрите на Конгоанските джунгли. Умиращият заклева Зигфрид да намери сина му, с когото да подели златото. Но Зигфрид не желае да дели. Със своя съучастник, мулата Жозеф, той убива нещастния вестител и тръгва да дири съкровището. В същия миг се заражда и скритата, коварна борба между двамата съучастници, решени да се унищожат един друг веднага щом намерят златото. Но синът на убития, храбрият ловец на живи зверове, Анри, научава за смъртта на баща си и се спуска да догони убийците, за да отмъсти…

Великолепна книга, много динамична и изпълнена с екшън, посветена на вълнуващи и разнообразни приключения в сърцето на дива Африка. Вероятно част от книгата е написана под известно влияние на „Рудниците на Цар Соломон“, на която всъщност не отстъпва като увлекателност и екшън. Авторът е написал около 35 приключенски романа и повести, значителна част от които свързани с приключения сред лъвове и всякакви други диви животни. Всъщност, Петър Бобев е най-талантливият автор на приключенски юношески романи, успял да запази книгите си от идеологически или левичарски уклони, което гарантира, че още много, много дълго ще бъдат търсени и ценени

Однажды неудачливый старатель в глубинке Австралии поймал невиданную удачу — нашел черный ночной опал. Удача счастья ему не принесла, но положила цепь невероятным приключениям брата и сестры, детей болгарского эмигранта

Тема экологической микрокатастрофы (неизвестная страшная болезнь поразила почти всю флору Австралии) в романе «Опалы Нефертити» вплетена в авантюрно-детективно-этнографический сюжет — в Австралии обнаружены следы цивилизации древних египтян, которые якобы обосновались на Красной земле под руководством изгнанной с родины Нефиртити

Парола „Херострат“ е научнофантастичен роман. И като при всяко научнофантастично четиво тук се преплитат и взаимно обогатяват реалното и нереалното, възможното, но и все още неосъщественото. Петър Бобев — голям майстор в този безспорно сложен и претенциозен жанр, за сетен път ни очарова с умението си да ни държи в напрежение до края, да ни вълнува с хуманните си послания, да раздрусва съвестта ни, като поставя хомо сапиенс на изпитание пред собствените му научно-технически постижения и зловещата опасност от самоунищожение. Добре е, че границата не е прехвърлена. Засега…

Приключенският сюжет, бурно развиващото се действие, неочакваните обрати — такива качества, известни от другите книги на Петър Бобев, притежава и повестта „Позорът на Один“. В същото време книгата е богата с исторически сведения — като се почне от викингската митология и религиозните вярвания и бит на славяните и прабългарите и се стигне до сложните процеси на сливане на двете етнически общности (славяни и прабългари) в младата българска държава

Историческият роман на Петър Бобев претворява художествено темата за българското идейно и културно влияние във Франция през XII и XIII в. Чрез жизнената драма на френската аристократка албигойка Женевиев дьо Монгри и българския Богомил Слав граматик, които пренася от България до Южна Франция тайната богомилска книга. Чрез противопоставяне на позиции на герои, на възвишено и низко, прогресивно и исторически обречено писателят създава широка панорама на живота от оная епоха