"Georgi Gospodinov wants to blow your mind — or maybe just provide the ultimate bathroom reader. The formal playfulness suggests Kundera with A.D.D. and potty jokes." — Ed Park, Village Voice A finalist for both the Strega Europeo and Gregor von Rezzori awards (and winner of every Bulgarian honor possible), The Physics of Sorrow reaffirms Georgi Gospodinov's place as one of Europe's most inventive and daring writers. Using the myth of the Minotaur as its organizing image, the narrator of Gospodinov's long-awaited novel constructs a labyrinth of stories about his family, jumping from era to era and viewpoint to viewpoint, exploring the mindset and trappings of Eastern Europeans. Incredibly moving — such as with the story of his grandfather accidentally being left behind at a mill — and extraordinarily funny — see the section on the awfulness of the question "how are you?" — Physics is a book that you can inhabit, tracing connections, following the narrator down various "side passages," getting pleasantly lost in the various stories and empathizing with the sorrowful, misunderstood Minotaur at the center of it all. Physics of Sorrow will appeal to fans of Dave Eggers, Tom McCarthy, and Dubravka Ugresic for its unique structure, humanitarian concerns, and stunning storytelling

Можно ли повернуть время вспять? Таинственный амбициозный мистификатор Гаустин считает, что можно. С этой целью он открывает первый в мире центр «Возвращение прошлого». Данное учреждение предлагает необычный метод лечения пациентов с болезнью Альцгеймера. Каждый этаж здания с точностью воспроизводит то или иное десятилетие, позволяя людям воскресить воспоминания, казалось бы, навсегда утраченные. Будучи помощником Гаустина, рассказчик охотно включается в игру, принимаясь собирать достоверные обломки прошлого — от мебели 1960-х годов, пуговиц и рубашек 1940-х до вызывающих приступ ностальгии духов. Но чем более убедительной становится инсценировка, тем больше здоровых людей начинает обращаться в клинику, чтобы вырваться из тупика повседневной жизни, — будущее уже никого не привлекает, все хотят вернуться в прошлое. События стремительно приобретают неконтролируемый масштаб. Не обернется ли смелая задумка настоящей катастрофой, когда государства однажды решат переписать историю? Этот роман о том, как выжить в условиях неопределенного будущего. Пронзительное и трагикомичное повествование о временном убежище, которое мы ищем в прошлом, когда настоящее нам не подвластно

Носител на най-престижната международна награда за литература The International Booker Prize 2023  И като се обърнаха назад, видяха бъдещето си… Една от най-добрите книги за годината Номиниран за: EBRD Literature Prize 2023 Носител на: Premio Strega Europeo 2021 Български роман на годината „13 века България“ 2021 Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо? Един роман за времеубежищата, които строим, когато бъдещето е отказано, а сегашното не ни е вече дом… Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо. Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно. Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това. За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща.  Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас.  За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.  Думи за книгата:  Пруст, идващ от изток… Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател. Господинов е може би най-добрият пример за жив писател, който успява да продължи великото европейско изкуство на романа с неговата смесица от разказ и есе, философия и фабулиране, хумор и меланхолия

Невзирая на постмодернистскую репутацию, «Естественный роман» читается залпом, не отрываясь. Так, как некогда нами читался «роман классический, старинный». «Естественный роман» — естественен, как сама жизнь. Подобно ей — он и странен, и неожиданен, и прерывист, и парадоксален, и непредсказуем… И так же, как жизнь, — убедителен и неопровержим. На сегодняшний день — уже на девятнадцати языках. Русский — двадцатый

Юбилейный выпуск журнала «Иностранная литература» (№ 1 2010) представляет дебютный роман Георгия Господинова «Естественный роман», выдержавший на родине уже шесть изданий. Это одна из самых читаемых в Болгарии книг и переведена она уже на пятнадцать языков

Український читач має нагоду познайомитися з прозою Ґеоргі Ґосподинова — найбільш знаного у світі сучасного болгарського письменника. Герой «Природного роману» потрапляє у круговерть життєвих невдач: розлучення з дружиною, бідність, самотність… Моменти життя головного персонажа, спогади про різних людей, країни, події, роздуми про начебто сторонні речі — ніби фрагменти мозаїки, з яких треба скласти цілісну картину. Це, разом зі збігом імен і подій, втягує читача у своєрідну гру, приковуючи його увагу до хитросплетінь сюжету. До книжки увійшли також оповідання Ґеоргі Ґосподинова, написані у різні роки