Ésta es la historia de tres generaciones de una familia de la región de Kerala, en el sur de la India, que se desperdiga por el mundo y se reencuentra en su tierra natal. Una historia que es muchas historias. La de la niña inglesa Sophie Moll que se ahogó en un río y cuya muerte accidental marcó para siempre las vidas de quienes se vieron implicados. La de dos gemelos Estha y Rahel que vivieron veintitrés años separados. La de Ammu, la madre de los gemelos, y sus furtivos amores adúlteros. La del hermano de Ammu, marxista educado en Oxford y divorciado de una mujer inglesa. La de los abuelos, que en su juventud cultivaron la entomología y las pasiones prohibidas. Ésta es la historia de una familia que vive en unos tiempos convulsos en los que todo puede cambiar en un día y en un país cuyas esencias parecen eternas. Esta apasionante saga familiar es un gozoso festín literario en el que se entremezclan el amor y la muerte, las pasiones que rompen tabúes y los deseos inalcanzables, la lucha por la justicia y el dolor causado por la pérdida de la inocencia, el peso del pasado y las aristas del presente

This highly stylized novel tells the story of one very fractured family from the southernmost tip of India. Here is an unhappy family unhappy in its own way, and through flashbacks and flashforwards The God of Small Things unfolds the secrets of these characters' unhappiness. First-time novelist Arundhati Roy twists and reshapes language to create an arresting, startling sort of precision. The average reader of mainstream fiction may have a tough time working through Roy's prose, but those with a more literary bent to their usual fiction inclinations should find the initial struggle through the dense prose a worthy price for this lushly tragic tale. Rahel and Estha are fraternal twins whose emotional connection to one another is stronger than that of most siblings: Esthappen and Rahel thought of themselves together as Me, and separately, individually as We or Us. As though they were a rare breed of Siamese twins, physically separate, but with joint identities. Now, these years later, Rahel has a memory of waking up one night giggling at Estha's funny dream. She has other memories too that she has no right to have. Their childhood household hums with hidden antagonisms and pains that only family members can give one another. Blind Mammachi, the twins' grandmother and founder of Paradise Pickles & Preserves, is a violin-playing widow who suffered years of abuse at the hands of her highly respected husband, and who has a fierce one-sided Oedipal connection with her son, Chacko. Baby Kochamma, Rahel and Estha's grandaunt, nurses deep-seated bitterness for a lifetime of unrequited love, a bitterness that plays out slyly against everyone in the family; in her youth she fell in love with an Irish Roman-Catholic priest and converted to his faith to win him, while he eventually converted to Hinduism. Chacko, divorced from his English wife and separated from his daughter since her infancy, runs the pickle factory with a capitalist's hand, self-deluding himself all the while that he is a Communist at heart even as he flirts with and beds his female employees. Ammu, the twins' mother, is a divorcee who fled her husband's alcoholism and impossible demands, a woman with a streak of wildness that the children sense and dread and that will be her and her family's undoing. The family's tragedy revolves around the visit of Chacko's ex-wife, widowed by her second husband, and his daughter, Sophie Mol. It is within the context of their visit that Estha will experience the one horrible thing that should never happen to a child, during their visit that Ammu will come to love by night the man the children love by day, and during their visit that Sophie Mol will die. Her death, and the fate of the twins' beloved Untouchable Velutha, will forever alter the course of the lives of all the members of the family, sending them each off on spinning trajectories of regret and pain. The story reveals itself not in traditional narrative order, but in jumps through time, wending its way through Rahel's memories and attempts at understanding the hand fate dealt her family. The God of Small Things has been favorable reviewed all over the place, generating a lot of excitement in the current literary establishment. What you think of it will depend heavily on your opinion of Roy's prose style – is it ostentatious, or is it brilliant? Whether or not you fall in love with her style, the truth of the heartbreaking story she tells and the lovable/hate-able characters who people it make this novel an experience not to be missed

The Ministry of Utmost Happiness takes us on an intimate journey of many years across the Indian subcontinent — from the cramped neighborhoods of Old Delhi and the roads of the new city to the mountains and valleys of Kashmir and beyond, where war is peace and peace is war. It is an aching love story and a decisive remonstration, a story told in a whisper, in a shout, through unsentimental tears and sometimes with a bitter laugh. Each of its characters is indelibly, tenderly rendered. Its heroes are people who have been broken by the world they live in and then rescued, patched together by acts of love — and by hope. The tale begins with Anjum — who used to be Aftab — unrolling a threadbare Persian carpet in a city graveyard she calls home. We encounter the odd, unforgettable Tilo and the men who loved her — including Musa, sweetheart and ex-sweetheart, lover and ex-lover; their fates are as entwined as their arms used to be and always will be. We meet Tilo’s landlord, a former suitor, now an intelligence officer posted to Kabul. And then we meet the two Miss Jebeens: the first a child born in Srinagar and buried in its overcrowded Martyrs’ Graveyard; the second found at midnight, abandoned on a concrete sidewalk in the heart of New Delhi. As this ravishing, deeply humane novel braids these lives together, it reinvents what a novel can do and can be. The Ministry of Utmost Happiness demonstrates on every page the miracle of Arundhati Roy’s storytelling gifts

«Бог Дрібниць» — це перший роман Арундаті Рой, індійської письменниці та громадської активістки, який одразу здобув світове визнання і отримав Букерівську премію. Події розгортаються в південноіндійському штаті Керала, у мальовничому, але й грузькому світі невеликого містечка на берегах могутньої ріки. У світі каст, традицій, комуністичного руху, занедбаної краси та понівечених людських доль. На тому строкатому тлі Амму, розлучена молода матір двох близнюків, Рахелі та Ести, повернулася до батьківського дому і якось уночі покохала чоловіка, якого її діти любили удень. І порушила основоположні закони функціонування тамтешньої громади. І була покарана, разом зі своїми дітьми

Индийская писательница Арундати Рой известна как сценарист, режиссер и кинохудожник. «Бог Мелочей» – первый ее роман, принесший А. Рой Букеровскую премию 1997 года и всемирную славу талантливого прозаика

Tози следобед Аму сънува, че се носи нагоре, че весел еднорък мъж я притиска до себе си в светлината на газена лампа. Той нямаше друга ръка, с която да прогонва сенките по пода около него. Сенки, които само той виждаше. Коремните мускули се издигаха под кожата му като квадратчетата на шоколад. Държеше я близо до себе си в светлината на газената лампа и тялото му лъщеше като излъскано с восъчна паста. Той не можеше да прави две неща едновременно. Ако я държеше, не можеше да я целува. Ако я целуваше, не можеше да я вижда. Ако я виждаше, не можеше да я чувства. Ако я докоснеше, не можеше да говори с нея, ако я обичаше, не можеше да си тръгне, ако приказваше, не можеше да чува, ако се биеше, не можеше да победи. Кой беше той, едноръкият мъж? Кой би могъл да бъде? Богът на Загубите? Богът на Дребните Неща? Богът на Настръхналата кожа и на Внезапните Усмивки? На Киселометалическите Миризми — като миризмата на стоманените перила в автобусите, и като мириса от ръцете на автобусния кондуктор, който се е държал за тях? Арундати Рой е първият живеещ в Индия автор, отличен с наградата „Букър“ (1997) за романа си „Богът на дребните неща“, смятан за едно от най-силните заглавия в историята на престижната награда. Книгата е преведена на повече от трийсет езика и е световен бестселър. Рой е родена през 1961 г. в Шилонг, но прекарва детството си в Керала. На 16 години заминава за Делхи, където завършва архитектура и започва да пише сценарии за киното и телевизията. „Богът на дребните неща“ е единственият й роман засега. След неговия успех Рой концентрира писателските си усилия върху болезнени политически и социални въпроси като безогледната индустриализация и ядрената политика на Индия, външната политика на САЩ, войната срещу тероризма и глобализацията. През 2002 Арундати Рой получава наградата на фондацията „Ланан“ за културна свобода, а през 2004 наградата за мир „Сидни“ за социалната си активност и подкрепа на ненасилието. През 2005 участва в Световния трибунал за Ирак, а през 2006 е отличена с наградата на Индийската литературна академия „Сахитя“, но отказва да я приеме в знак на протест срещу политиката на индийското правителство

Первый за двадцать лет роман Арундати Рой приглашает нас в далекое путешествие — из тесных кварталов Старого Дели и сияющего нового мегаполиса к снежным вершинам и долинам Кашмира и лесам Центральной Индии, в края, где война — это мир, а мир — это война. «Министерство наивысшего счастья» — это история мучительной любви и решительного протеста. Рассказ ведется то шепотом, то во весь голос, то сквозь слезы, а порой и со смехом. Герои его — сломленные миром люди, которые были спасены и излечены любовью и надеждой. И потому они столь же тверды, сколь и хрупки, и никогда не сдаются