С дальними странами, морской стихией, индейцами, золотыми приисками и прочими атрибутами приключенческой литературы французский писатель Гюстав Эмар (1818–1883) познакомился вовсе не в библиотеке. Еще мальчишкой он сбежал из дому и устроился юнгой на корабль, стремясь во что бы то ни стало добраться до «страны чудес» – Америки. Двадцать лет странствий позволили будущему писателю впрок запастись захватывающими сюжетами. В трех романах из знаменитого цикла «Короли океана»: «Авантюристы», «Морские бродяги» и «Золотая Кастилия» – с удивительной яркостью воплотился сам дух приключений: атмосфера свободы, битвы на земле и на море, захватывающие любовные истории, гордые и благородные герои – пираты, авантюристы, безжалостные к врагам, но честные и справедливые. В книге воспроизводятся иллюстрации, сделанные французскими художниками к первым изданиям романов Эмара

Европа преди повече от сто и четирийсет години. Пролетната буря на Френската революция бе вече заглъхнала, отминал беше и грохотът на Наполеоновите войни. Безпросветна и жестока реакция душеше стария континент. „Свещеният съюз“, този сговор на легитимните монарси, бе разпръснал из цяла Европа своите тайни агенти и окупаторски гарнизони с напразната надежда, че ще върне историята назад, към времето на мълчаливите и послушни граждани, на покорните селяни и на монархическото всевластие. Но под измамливата повърхност на привидното спокойствие с надигаше отново застрашителен кипеж. Националноосвободителните движения в Италия, Полша, Унгария, в Османската империя и другаде изграждаха вече усилено мрежите на тайните си организации. Във Франция, чийто народ бе вкусил от опияняващия сок на свободата, на сцената вече излизаше новата класа на пролетариата. Но при все това тъмниците на мрачните властници като Метерних и Шарл десети се пълнеха с хора, военните съдилища на австрийския император бесеха из Италия, руският царизъм разстрелваше и пращаше декабристите на каторга из рудниците на Сибир. Обезземленото английско селячество пълнеше бедняшките квартали на Лондон, Бирмингам и Манчестър, чийто кошмар бе описан от Маркс. В България вилнееха тъпоумните бейове и каймаками на османлиите. Из революционните квартали на Париж, затаили спомена за барикадите, сновяха доносниците и провокаторите на реставрацията, като търсеха кого да изпратят в каторгите на смъртта из Гвиана и Нова Каледония. Сред този непрогледен мрак погледите на много хора се отправяха към Новия свят, с неговите огромни неовладени пространства, с още недоизградена политическа власт и възможностите, както те наивно предполагаха, достъпни за дръзкия и енергичен човек. Но заедно с малцината свободолюбци и бегълци от отмъщението ма реакцията към Америка се отправяше и вълча паплач, жадна за печалби и богатства. Тези нови завоеватели, три века след Кортес и Писаро, непрекъснато, мълчаливо и неумолимо пъплеха на запад, към великите прерии, където индианците, коренното население на тези земи, отчаяно бранеха примитивния си, но свободен живот и е кръв отстояваха всяка педя от своите пасища и ловни полета. Сред разноликата тълпа, която през първата половина на деветнадесетия век се отправяше към Америка, през 1830 година отплава като корабен юнга и едно дванайсетгодишно момче на име Оливие Глукс, комуто предстоеше по-късно, под името Гюстав Емар, да стане известен писател. Роден на 13 септември 1818 година, той отиваше в Америка не за търговия и бързо забогатяване. Младежът бе привлечен от живота сред прериите на Северна Америка, от огромните пространства на Канада, от загадките на Южна Америка и от нейната тайнствена цивилизация, от бита и ежедневието на индианските племена, все още запазени в първичния си вид. Неотразимият чар на живота сред девствената природа, който събужда незаспалия все още подтик у човека на цивилизацията към съществуването в естествени условия, бе засилил копнежа и вътрешния зов у младия Емар. Той потъва за цели осемнайсет години в непознатите простори на грамадния континент и задълго се откъсва от живота на Европа и на тогавашната цивилизована Америка. Храбър ловец и неустрашим изследовател, Гюстав Емар през цялото време живее с индианците, осиновен от едно могъщо племе. Из прериите на Далечния запад той години наред ходи на ЛОР за бизони със сиуксите и чернокраките. В пустинята Дел Норте, този океан от движещи се пясъци, Емар се скита загубен повече от месец, на крачка от смъртта. В неизброимите си приключения бъдещият писател два пъти бива връзвай от апахите на кола на изтезанията, но се отървава по чудо. Южна Америка също не остава извън устрема му. При Магелановия проток патагонците го правят роб. След повече от година страдания Емар успява да избяга. После прекосява пампасите сам, от Буенос Айрес до Сан Луис де Мендоза, сред пантери и ягуари, индианци и бандити. Властният зов на неизвестното го тласва в зеления ад на бразилските джунгли, които той изследва в дълбочина и ширина въпреки опасностите, криещи се в недрата им, неопознати от никого дотогава. Ловец, миньор, трапер, воин — какво ли още не, Емар за осемнайсет години прекосява неколкократно Американския континент от най-високите върхове на Кордилерите до бреговете на двата океана. Междувременно преминава и в други страни и континенти — Испания, Кавказ, Турция и др. биват посетени от него. Завърнал се в родината си през революционната 1848 година, той не се застоява дълго. Като участник в дръзката военна експедиция на граф Раусе де Булбон, Емар отново се озовава в Мексико. Опитът и впечатленията от това преживяване стават основа на романа „Арканзаски трапери“. Този необикновен начин на живот му помага да донесе в родната си Франция, неизчерпаемо богатство от впечатления, спомени, опит и дълбоко познание за много неща. Затова литературното му творчество, вярно на френската традиция, е резултат от собствени преживявания, то е отражение на личната му човешка съдба. Емар не пише, а разказва собствения си невероятен живот. От 1858 година започва голямата му поредица приключенски романи, около трийсет на брой, по-главните от които са „Арканзаски трапери“ (1858), „Следотърсач“ (1858), „Пирати на прериите“ (1859), „Девствената гора“ (1870), „Бандитите на Аризона“ (1832) и др. Произведенията му го правят популярен сред съвременната му младеж не по-малко от „бащата“ на този жанр Фенимор Купър. Но Емар не престава да бъде човек на действието. По време на обсадата на Париж през френско-пруската война бившият неустрашим боец от прериите организира партизански отряд, който разгръща забележителни действия в тила на германците около Бурже, близо до Париж, като през цялото време Емар работи и като журналист и кореспондент. След войната Емар се връща към любимите си приключенски романи, но без същия успех. Внезапно тежко душевно заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където след кратко време на 20 юни 1883 година умира. Остават десетките му романи и утвърденото му вече име на първотворец в този жанр. Гюстав Емар е и един от първите автори на приключенски романи, които са превеждани в България. „Арканзаски трапери“, една от най-търсените и превеждани навсякъде негови книги, се появява у нас още през 1900 година, макар и преведена от руски от Хр. П., и издадена в Свищов. Този роман претърпява още три издания — през 1930 г. (първата част — „Чистото сърце“, прев. Любен Велчев), през 1935 г. (прев. под редакцията на Димитър Бабев) и през 1938 г. (прев. Н. Е. Бюлев). През 1931 г. е била издадена отделно втората част, „Уактено“, прев Н. Е. Бюлев. В България са преведени още 17 романа на Гюстав Емар, което свидетелствува за значителен интерес към този класик на големия приключенски роман. В България са преведени още следните книги на Емар: „Погранични бандити“, „Ловци на кораби“, „Карденис, героят на прерията“, „Бандитите на Аризона“, „Мексикански бандити“, „Мексикански бунтовници“, „Курумила — индиански вожд“, „Черната птица“, „Червеният предател“, „Твърдата ръка“, „Канадски ловци“, „Атлазената змия“, и „Вилата на свободата“. Този списък достатъчно добре свидетелствува за значителния интерес у нас към Емар — един от класиците на големия приключенски роман. Яркият живот на Емар обуславя и стойностите на неговото литературно творчество. То е една възхвала на основните, дори първични, човешки добродетели — честност, любов към свободата, вярност на дълга, преданост към другаря, смелост, мъжество, прямота, правдивост, сила на духа. Героите на Емар ни въвеждат в един свят, в който необходимите условия на цивилизацията почти отсъствуват и човешките отношения се градят върху първичните истини. Така ние бързо разбираме тяхната точна цена, тяхното непреходно значение за пълноценното съществуване на човека. У нас укрепва убеждението, че има вечни стойности, без които не може нито да се съществува, нито да се носи името човек. Читателят гради в себе си вярата, че и във време на бързо преустройство на социалните отношения, на неудържимо нарастваща информация и на шеметен технически прогрес, в основата на човешката личност трябва да стоят непоклатими морални принципи, конто не търпят многозначно тълкуване. Принципи, без които не можем да влезем в утрешния ден. Принципи, вечни като великата и девствена природа, сред която живеят и действуват героите на Емар. Цялостно преценено, творчеството на Емар е вярна рожба на своето време. Затова на нашия читател въпреки всичко днес някои неща може би ще изглеждат наивно романтични, някои образи ще му се струват простодушно сантиментални — това е литературният повей на онази епоха. Но основните човешки добродетели, за които ни разказва Емар, остават винаги и навсякъде еднакво пълни със съдържание. В това е мъдростта и добротата на този автор. Дано младите ни читатели стигнат до нравствените истини, до които е стигнал Гюстав Емар в целия си бурен, неспокоен, търсещ живот. ПРЕВОДАЧИТЕ

Гюстав Емар е роден на 13 септември 1818 година. През 1830 година, дванадесетгодишен, той се отправя за Америка като корабен юнга с рожденото си име Оливие Глукс. Привлечен от неповторимата красота на прериите, от могъществото на дивата природа, от бита и живота на индианците, той се слива с тяхната съдба за осемнадесет години; става храбър ловец и безстрашен изследовател, през цялото време живее с индианците и бива осиновен от голямо и силно племе. Като ловец на бизони язди мустанга си заедно със сиусите, губи се из пустинята Дел Норте, постоянно на косъм от смъртта, от коловете за изтезания, с които си служат апачите. При Магелановия проток патагонците го превръщат в роб, успява да избяга след големи усилия, прекосява пампасите, бори се с пантери, ягуари и бандити. Не отминава и бразилските джунгли, какво ли не опитва — става и миньор, и трапер, и войник — от Кордилерите до бреговете на двата океана. Посещава и Испания, и Кавказ, и Турция, връща се в родината си по време на революцията от 1848, но скоро се озовава в Мексико. Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен. Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години. „Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен. Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят

XVII век. Панама. Отвергнутый сын короля Испании жаждет мести. Отплыв в Новый Свет, он присоединяется к грозному обществу флибустьеров и объявляет беспощадную войну своей родине на суше и на море. Гюстав Эмар (1818—1883) – писатель и путешественник, которого современники прозвали «французским Купером», прославился не только романами об индейцах, но и многотомным циклом о карибских пиратах

Классические фантастико-приключенческие повести предоставят читателям возможность стать свидетелям странных событий, повстречаться с удивительными существами, принять участие в увлекательнейших приключениях. Книга несомненно заинтересует подлинных ценителей фантастики и приключений. Содержание: Густав Эмар. Поклонники змеи Верналь-Фонтениль. Крокодилы Андрэ Лихтенбергер. Центавры Ник Майер. Факир

В сборник включены три романа Густава Эмара (1818-1883), составляющие эпопею произведений о пиратах Карибского моря. «Авантюристы», «Морские цыгане» и «Золотая Кастилия»

Описание: Военно-приключенческие повесть и роман. Иллюстрация на обложке и внутренние иллюстрации Е. Ведерникова. Содержание: Луи Буссенар. Капитан Сорви-голова (повесть, перевод К. Полевого, иллюстрации Е. Ведерникова), cтр. 5-264 Гюстав Эмар. Гамбусино (роман, перевод Э. Леонидовой, иллюстрации Е. Ведерникова), cтр. 267-453 Михаил Трескунов. Послесловие, cтр. 454-461

Судьбы героев повести «Карденио» представляют собой цепь приключений и злоключений, ведущих к раскрытию тайны, которая коренным образом меняет их жизнь. Действие разворачивается на фоне колоритных картин Мексики и Техаса второй половины XIX века

С дальними странами, морской стихией, индейцами, золотыми приисками и прочими атрибутами приключенческой литературы французский писатель Гюстав Эмар (1818–1883) познакомился вовсе не в библиотеке. Еще мальчишкой он сбежал из дому и устроился юнгой на корабль, стремясь во что бы то ни стало добраться до «страны чудес» – Америки. Двадцать лет странствий позволили будущему писателю впрок запастись захватывающими сюжетами. В романе «Короли океана», завершающем одноименный цикл, с удивительной яркостью воплотился сам дух приключений: атмосфера свободы, битвы на земле и на море, захватывающие любовные истории, гордые и благородные герои – пираты, авантюристы, безжалостные к врагам, но честные и справедливые. В книге воспроизводятся иллюстрации, сделанные французскими художниками к первым изданиям романов Эмара

Густав Эмар — признанный классик приключенческого жанра, романист с богатейшим опытом морских путешествий и опасных экспедиций в малоизученные районы Африки и Южной Америки. Он командовал пиратской бригантиной и томился в плену у индейцев Патагонии, и эти приключения писателя-авантюриста отражены в десятках блистательных романов, которые читаются на одном дыхании. В сборник вошли два романа Густава Эмара. Первый, «Поклонники змеи», — о зловещем культе Вуду, о магических обрядах и кровавых ритуалах гаитянских жрецов, которые выступили с оружием в руках против белых поработителей. Второй — о противостоянии белых поселенцев и техасских индейцев, возглавляемых отважным и жестоким вождем по прозвищу Черная Птица. Издание подготовлено по тексту 1898 года

Бурная, полная авантюр и приключений молодость известного французского писателя Гюстава Эмара (1818–1883) стала неиссякаемым источником вдохновения для его творчества. Он исходил полмира, плавал по морям-океанам, воевал. Двадцать лет странствий позволили будущему писателю впрок запастись захватывающими сюжетами. Он написал семьдесят романов, которые выходили гигантскими тиражами. В настоящий том вошли три романа из цикла «Короли океана»: «Сокровище Картахены», «Береговое братство», «Морские титаны». Герои этих книг – знаменитые флибустьеры Красавец Лоран и пират по прозвищу Медвежонок Железная Голова, чьи имена наводили ужас на капитанов испанских галеонов. Разумеется, здесь есть и коварные враги, и верные друзья, и хитроумные интриги, и головокружительные приключения, и, конечно, любовь. В книге воспроизводятся иллюстрации, сделанные французскими художниками к первым изданиям этих романов

В романе «Степные разбойники» читатель познакомится с приключениями героев многотомной саги о Диком Западе: благородного Валентина Галуа, верного Курумиллы, отъявленного негодяя по кличке Красный Кедр, а также их родных и близких, их друзей и сообщников