«Это — мираж, дым, фикция!.. Что такое эта ваша разруха? Старуха с клюкой? Ведьма, которая выбила все стекла, потушила все лампы? Да ее вовсе не существует!.. Разруха сидит… в головах!» Этот несуществующий эпиграф к роману Владимира Зарева — из повести Булгакова «Собачье сердце». Зарев рассказывает историю двойного фиаско: абсолютно вписавшегося в «новую жизнь» бизнесмена Бояна Тилева и столь же абсолютно не вписавшегося в нее писателя Мартина Сестримского. Их жизни воссозданы с почти документалистской тщательностью, снимающей опасность примитивного морализаторства. Поразившая сознание этих безусловно талантливых людей «разруха» (деньги, в которых им мерещатся независимость и свобода) приводит обоих — к краху

Владимир Зарев е автор на 16 книги, между които романовата сага "Битието", "Изборът", "Законът"; романите "Светове", "Поп Богомил и съвършенството на страха", "Лето 1850", "Хрътката", "Хрътката срещу Хрътката", Владимир Зарев е главен редактор на списание "Съвременник". Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг – неговата "Разруха" обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България. Владимир Зарев стана известен в Германия с грандиозния си роман за времето на промяната "Разруха", който е най-доброто, написано за прелома в Европа от 1989 г. Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман "Разруха" е повествование за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език – от "Обширно поле" на Гюнтер Грас до "Нов живот" на Инго Шулце. "Разруха" е роман за пометената от чудовищната приливна вълна на капитализма България... Зарев е пълнокръвен епичен автор, незасегнат от (пост)модернистичен скептицизъм. На Балзак напомня и щедростта, с която пилее своя творчески потенциал. Владимир Зарев е изключително явление в българската литература

В предлагаемый сборник вошли произведения, изданные в Болгарии между 1968 и 1973 годами: повести — «Эскадрон» (С. Дичев), «Вечерний разговор с дождем» (И. Давидков), «Гибель» (Н. Антонов), «Границы любви» (И. Остриков), «Открой, это я…» (Л. Михайлова), «Процесс» (В. Зарев)