Дори в уредена и спокойна държава като Норвегия стават криминални престъпления. В малък провинциален град е извършено убийство. Вярно, и тук хората си имат проблеми, но все пак "не се препъват в трупове", както казва полицейският началник Сейер. Положението обаче се оказва сериозно: труповете са два: на мъж и на жена; на сметището е намерена колата на мъжа, "заклан като прасе" с петнадесет прободни рано

Тя е руса, стройна и красива, тя е на петнайсет и любимката на всички в малкото норвежко селце. Намерена е мъртва край брега на Змийското езеро. Жителите на околността са потресени, защото Ани никога не е имала врагове. Но никой не е обърнал сериозно внимание на промяната в поведението и през последните две години, дори собствените и родители. Случаят е поверен на инспектор Сейер и мрачното, неразговорливо ченге трябва да намери отговора на много въпроси, за да стигне до истината. А истината обикновено е смайваща... Романът "Не поглеждай назад" е удостоен със скандинавската награда за криминална литература "Стъкленият ключ" и с наградата "Ривертон".0.1 (2018-05-31 18:04:54) — Добавяне

Момче на тийнейджърска възраст влиза запъхтяно в полицейския участък на малък норвежки град и с див от ужас поглед съобщава, че е открило обезобразения труп на стара жена. Убийството е станало в дома й, който се намира извън градчето, край гората. Сред дърветата момчето е забелязало притаен местния шизофреник, Ерки, който явно е избягал от клиниката за душевноболни. На другата сутрин — въоръжен мъж ограбва местния клон на банка. Крадецът взема заложник и избягва в посока на гората. Но със заложника нещо не е наред — нито хленчи, нито говори и явно не разбира какво става с него. Планът на крадеца започва да се пропуква… Всички са убедени, че убиецът на старата жена е Ерки. Освен неговата лекарка и инспектор Сейер… Въпросът кой е убиецът виси до самия край на романа. Карин Фосум поддържа по брилянтен начин напрежението, за да ни покаже накрая, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат на повърхността. Професионална медицинска сестра, Карин Фосум работи години в психиатрична клиника, откъдето може би усвоява умението да създава изключителни в психологическо отношение образи. Днес тя е известна в родината си Норвегия като „Кралицата на криминалния роман“, удостоявана е с множество национални и международни награди, включително с Наградата за най-продаван криминален роман от чужд автор в САЩ

В малък норвежки град е изчезнало момче на двайсетина години - всеизвестният красавец Андреас. Ден преди това двама младежи са нападнали жена с бебешка количка, за да й откраднат чантата. Оказва се, че вследствие на удара при падането от количката, бебето е починало. Между двете на пръв поглед независими едно от друго събития има връзка. Но дълго време никой в полицейското управление не я вижда, дори инспектор Сейер... Карин Фосум, наричана "норвежката кралица на криминалния роман", е родена през 1954 г. и живее в Осло. Нейните книги за инспектор Сейер са преведени на десетки езици, а голяма част са и филмирани. Носителка е на скандинавската награда за криминална литература "Стъкленият ключ" и на наградата "Ривертон", а през 2005 г. бе номинирана за най-престижната крими награда в света - ,,Златният кинжал" на Британската асоциация на писателите криминалисти. През 2007 г. романът ,,Дяволът държи свещта" получи в САЩ Наградата за най-добър европейски криминален роман

Инспектор Конрад Сейер е извикан да разследва убийство в затънтеното норвежко селце Елвеста. Трупът е на млада красива жена, очевидно от южна раса, която никой в околността не познава и която никой не е виждал. Следите засега не водят наникъде… Няколко месеца по-рано попрехвърлилият годините самотник Гюндер набира телефона на туристическа агенция, за да поръча пътуване до Индия. За пръв път в живота си Гюндер се осмелява да бъде спонтанен - той все още не е изгубил надежда да се задоми, но е разбрал, че нито в Елвеста, нито в околните села ще си намери съпруга. Екзотичната Индия винаги е будила възхищението и любопитството му, а пословичната красота на индийските жени му вдъхва още повече смелост да се впусне в това приключение. И наистина, точно като в приказките, той среща там жената на мечтите си: лъчезарна, нежна, на име Пуна. Двамата сключват брак, Гюндер се връща в Норвегия и с нетърпение очаква идването на съпругата си, която има да уреди някои дела преди да замине завинаги. Но приликите с приказките свършват дотук…