— Папа, а почему дух лохматый? — Ну… потому что у него нет гребешка…

През 21 век се развихря жесток Колапс — основни химични елементи променят свойствата си и човечеството се връща рязко назад в своето развитие. Надвисва заплаха от ядрен смерч, обикновеният огън и електричеството стават лукс. Тогава хората се обръщат към вътрешния си космос — може би в човешката душа са скрити резерви, които ще спасят не само нас, но и Вселената? Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“

Обрушить человеческую цивилизацию очень легко. В результате Коллапса 2028 года внезапно резко падает критическая масса ядерного вещества, необходимого для атомного взрыва, — и наступает глобальный апокалипсис, общество скатывается в первобытное состояние, когда каждый может рассчитывать только на собственные силы и твердость руки. Николай Бенев — знаменитый контрабандист, добывающий драгоценные осколки рухнувшей техногенной цивилизации. Его работа крайне опасна и не способствует долголетию. Однако вскоре он начинает осознавать, что даже в его деле риск может быть чрезмерным, — когда берется доставить через кишащие бандами мародеров Альпы партию бриллиантов для чрезвычайно загадочного и зловещего научного проекта… Читательская награда за лучший НФ роман десятилетия 1990–2000

Сборник научно-фантастических рассказов болгарских писателей. София Пресс, 1988 г

Эдвард ЛЕРНЕР. СОЗИДАЙ УНИЧТОЖАЯ. Герой получает видеопослание от своей погибшей подруги. И начинает понимать: обстоятельства ее смерти не так просты… Элизабет ВОНАРБУР. НЕТОРОПЛИВАЯ МАШИНА ВРЕМЕНИ. Путешествуя по вселенным, главное — не заплутать в собственных чувствах. Андрей ПЛЕХАНОВ. ДУША КЛАУСА ДАФФИ. Скучно на этом свете, господа… без забот, болезней и старости. Айзек АЗИМОВ. ВЗГЛЯД НАЗАД. …или практикум для начинающих фантастов. Дональд УЭСТЛЕЙК. ПОБЕДИТЕЛЬ. В будущем все будет образцовым, и тюрьмы тоже. Эндрю СТЕФЕНСОН. ДОГОВОР. Герою делают предложение, от которого невозможно отказаться. Любомир НИКОЛОВ. ЛЕС. Последняя битва Адольфа Бонапарта. Джайм Линн БЛАШКЕ. ПРОЕКТ «ТАЙМСПЕН». Миллиарды инопланетных рас охотятся за незадачливым изобретателем. Александр ТЮРИН. ГИГАБАЙТНАЯ БИТВА. … о которой умалчивает история. Любовь и Евгений ЛУКИНЫ. СМЕРТЕЛЬНАЯ. Год назад журнал напечатал последнюю работу из архива знаменитого дуэта. А теперь — самая последняя. А также: Рецензии, Видеодром, Курсор, Критика, Судьба книги, Персоналии

Сборник фантастики (компиляция), напечатанной с 2006–го по 2010-й год в литературном приложении к ежемесячному научно-популярному и научно-художественному журналу «Знание — сила»

Магед — на един древен език означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били безчет. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите. Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество:

Сатирический рассказ о путешествиях во времени

Влачейки дългото брезентово наметало, тролът тромаво пристъпва към скалата. Обхваща я с грамадните си ръце, напъва се и я отмества. Отзад наистина зее проходът на мрачна пещера. Без да губите време, всички се втурвате навътре. Ти влизаш последен и като се озърташ през рамо, виждаш, че по клисурата тичешком се задават хора и кучета. Тролът прихваща здраво скалата и я придърпва обратно на мястото й. Сега преследвачите ви не могат да ви достигнат. Ти, млади приятелю, ще се сблъскаш с още много трудности, но трябва да намериш Последната врата, за да спасиш своя народ

Инспектор полиции исследует загадочное убийство писателя-фантаста. Единственный свидетель — домашний робот автора. Но что послужило причиной преступления? Неужели в не самом далёком будущем попытка приблизиться к гению Айзека Азимова может окончится смертью? Об этом — в рассказе болгарского писателя Любомира Николова. Иллюстрации Александра Ремизова

— Някога, когато бях по-млада, знаех, че имам сила да внушавам, и се гордеех, че „предавам“ мислите и волята си, че мога да влияя. Доста по-късно разбрах, че това е себично, и почнах да се уча да „приемам“, да усещам и другите хора — радвах се на превъзходството си, докато не стигнах до горчивото заключение, че не аз съм най-ценният жител на планетата, че всеки човек е уникално произведение на природата и е достоен за възхищение — и след като се позамисли, Марта добави най-хлапашки: — Тая работа май не е много вярна, ама… хайде, от мен да мине. Нали е достатъчно, че не мисля само за себе си и ако не на всички, поне — на добрите хора… помагам. Все пак… съседи сме, на една планета живеем… Най-сетне се осмелих да я погледна. Бледите й ириси трепкаха. Лицето й цялото бе мокро от сълзи. — За кого си плакала, майко? — Амче за кого… Малко ли мъка има по тоя свят… — Мене недей да оплакваш. Всичко сам си заслужих! — Ааа, тебе не съм. Твойта е лесна, син. Ти най-подире намери мястото си. Изгледах я с почуда: — Не е ли мястото ми тук, в Търново? — Амче и тука, и навсякъде, все при книгите ти е мястото. Както е моето място сред людете. Не измъчвай се, син. Не е благословена ръката ти меч да държи. — Значи… не ме упрекваш? За това, че не я убих? — Защо да я убиваш? Нали е и тя майчица… Можех да обясня. Можех да й изложа подробно догмата за духа и разума. Само че тя нямаше да я разбере. На нея не й бяха нужни догмите. Защото с цялото си същество проумяваше живота такъв, какъвто бе. Нали от хилядолетия ходеше по мъките… Александър поразмисли, погледна философски на нещата и реши, че в крайна сметка не беше болка за умиране (да де, образно казано). Извади от чекмеджето на бюрото си списъка, над който с равен, старателен почерк вчера беше написал, подчертал и обградил с удивителни заглавието Неща, които ще свърша, преди да умра. После вдигна поглед от листа и се взря в изгряващото слънце. Цветовете, о, цветовете! Добре де, всъщност точно срещу неговата кооперация се издигаше висок панелен блок. Тоест, макар да живееше на последния етаж, виждаше единствено прозореца на съседката Станка, която тъкмо си поливаше мушкатата. Затова пък мушкатата бяха хубавки. Съседката — не чак толкова. Ако дъгата беше с тринайсет цвята… Ако българските фантасти умееха да пишат добре… Ако читателите не вярваха на анонси, а надзъртаха в самата книга… … колко ли приключения — за страстни умове и мъдри сърца — ни очакваха? Ние — Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов и Геновева Детелинова — ви предлагаме тринадесет. И ви чакаме за четиринайсетото: онова, към което можем да поемем само ако сме заедно

Сборник фантастических рассказов болгарских писателей, посвящённый экологическим проблемам

НИКОЛОВ Любомир (10.01.1950) …Подлинная известность пришла к автору после публикации повести «Червь на осеннем ветру» (Червей под есенен вятър, 1986; рус. — 1989), принесшей автору премию Европейского конгресса писателей-фантастов (ЕВРОКОН, 1987). Исследуя феномен массовой культуры и ее влияния на человеческое сознание, автор делает героем повествования персонажа «продвинутой» разновидности компьютерной игры-видеона, осознавшего себя самодостаточной личностью и восставшего против творцов-«демиургов». Оригинальной выглядит попытка автора использовать в рамках одного текста языковые и повествовательные пространства «космической оперы» (в 1-й части) и социально-психологической прозы, очевидны аллюзии с рассказом Лино Альдани «Онирофильм». В конечном же итоге «Червь…» — одна из самых утонченных притч об ответственности творца (будь то писатель, художник или режиссер) за свое творение

Исследуя феномен массовой культуры и ее влияния на человеческое сознание, автор делает героем повествования персонажа «продвинутой» разновидности компьютерной игры-видеона, осознавшего себя самодостаточной личностью и восставшего против творцов-«демиургов». Оригинальной выглядит попытка автора использовать в рамках одного текста языковые и повествовательные пространства приключенческой фантастики и социально-психологической прозы, очевидны аллюзии и с классическим рассказом Лино Альдани «Онирофильм». В конечном же итоге, «Червь…» — одна из самых утонченных притч об ответственности творца (будь то писатель, художник или режиссер) за свое творение