Една нестандартна и патологична любов, която не се съобразява с времето и условностите. Игра, в която стремежът да опитомиш другия тласка участниците отвъд пределите на позволеното и ги изправя пред ръба на бездната. С половин дузина романи, между които „Петдесет срещу един“, „Синьо като ада“, „Ерогенна зона“, Филип Джиан се превърна в явление в родината си Франция и заплени младежта в десетки страни с един особен вид поезия на делничното и маргиналното. Най-нашумялото произведение на писателя „37°2 сутринта“, известно също под заглавието „Бети Блу“, ознаменува раждането на един мит. Любовта, лишена от героика, ни увлича в лабиринта на една нова за френската литература чувствителност, чиято приземеност се подхранва от предизвикателствата на авторовия почерк. Роман, в който страстите се развихрят, изпепеляващи и разрушителни. Произведението е познато в България от екранната версия на режисьора Жан-Жак Бенекс

Djian's five novels have won acclaim in Europe, and the present one was a bestseller later adapted into an offbeat film. It's not likely, however, that this tedious and melodramatic on-the-road novel of the most formless kind will have much impact here. The story revolves around the love affair between a drifter with an unpublished novel to his credit and a beautiful girl with itchy feet who, for no discernible reason (Djian doesn't seem to believe in reasons), goes from such eccentricities as pouring paint over a car and torching a house to self-destructive madness. Her passion-driven lover follows her from place to place (none identified), flattered by her faith in his literary talents and ready to try his hand at practically anything to keep the affair afloatplumbing, housepainting, pizza-making, selling pianos and, finally, armed robbery. The lovers fail to inspire credibility, or even interest, the events smack more of fantasy than reality and every so often the generally sloppy prose sinks to the level of "A smile spread over her face like an atomic bomb." Here is one disciple Kerouac would have disclaimed

Cinq séquences d'une vie, cinq démons impossibles à chasser. Tel est le programme de 'Frictions'. Beau gosse, fou de sa mère, marié à un mannequin et ayant trouvé la solution à ses soucis d'argent, le narrateur a tout pour s'en sortir, enfin en théorie, car en pratique c'est beaucoup beaucoup plus compliqué

Ce roman réunit au début tous les clichés du polar. De nos jours, dans une grande ville plutôt glauque et violente, «malade de ses cracks boursiers, de ses délocalisations sauvages, des affrontements sociaux et ethniques qui la harcèlent, des guérilleras urbaines qui se multiplient?», un homme et une femme mènent une enquête autour du meurtre de Jennifer Brennen. L'homme, Nathan (40 ans), est un flic ordinaire marié à Chris. Il est en pleine déprime. Sa femme vient de le quitter pour rejoindre la maison communautaire de Wolf (professeur d'économie politique à Berlin) et de ses amis, tous des militants anti-mondialistes très actifs, branchés sexe et bio. Wolf, homosexuel notoire, est donc l'amant de Chris. Cependant, Nathan installe chez lui Paula Consuelo-Acari (28 ans), un top-model très en vue qu'il s'abstient de «baiser» car sa libido le porte toujours vers sa femme Chris. Marie-Jo, la coéquipière de Nathan, 32 ans, est une grosse fille aux yeux verts, qui se bourre d'amphétamines et qui pèse autour de 90 à 100 kilos. Elle partage son existence avec Franck, écrivain et professeur de «creative writing» à l'université. Au retour de ses longues courses à pied, Marie-Jo se laisse prendre violemment par Ramon, un petit mâle de vingt-cinq ans son voisin d'en dessous qui couche également avec Franck son mari. Nathan et Marie-Jo couchent aussi régulièrement ensemble au cours de l'enquête qu'ils poursuivent. A l'issue de leurs investigations, on comprend que la victime Jennifer Brennen, retrouvée étranglée, les dents fracassées, adhérait à la mouvance anti-mondialiste afin de se venger de son père, un redoutable homme d'affaire maffieux et criminel. Brennen le père sera d'ailleurs liquidé à la fin du roman par Nathan. Pour vivre, Jennifer déguisée en infirmière faisait la pute dans un hôpital. Elle a également joué dans quelques films pornos amateurs. Nathan et Marie-Jo sont sans cesse rattrapés par leurs problèmes psychologiques, sentimentaux, sexuels et professionnels. L'imbroglio est complet. Après avoir investi le roman porno (Vers chez les blancs), Philippe Djian s'introduit cette fois dans l'univers du polar, ou plus exactement feint de s'y introduire. Dans les plis du récit, qui est plus qu'un pur exercice de style, il propose toutes sortes de digressions, de notations, de variantes comme la démonstration de sa liberté face à tous les genres. Il néglige les figures imposées au polar car l'enquête n'aboutira jamais. Certes le paysage est délétère et violent, les relations entre les êtres sont distendues, crapuleuses, perverses et sadiques et il n'y a donc ni fin, ni conclusion, ni morale

За свои пятьдесят с лишним лег французу Филиппу Джиану приходилось неоднократно и подолгу жить в США: он оказался редким для современной французской литературы примером экспериментатора, упорно прививающего на европейскую почву опыт американской книжной индустрии, американского кинематографа, американского телевидения. Первый крупный успех ему принес роман «37,2° по утрам» 1985 года, экранизированный Жан-Жаком Бенексом с Беатрис Даль в главной роли, и вслед за тем переведенный более чем на двадцать языков. В конце прошлого года Джиан запустил серию романов из шести книг, в которых подражает американскому сериалу «Шесть футов под землей». «Вот это поцелуй!» – странная смесь из типичного американского нуара, детектива и психологического романа. Двое полицейских, Натан и Мэри-Джо, расследуют зверское убийство девушки, дочери злодея-магната. Это книга о взаимонепонимании и жестокости, о бессмысленности существующего порядка и попыток ему противостоять

На един хълм, сред великолепни гори и градини, в луксозни къщи живеят луксозни хора. Всичко изглежда прекрасно в този най-добър от възможните светове, но само на излъсканата повърхност. Под нея се крие не една драма — Лиза се удавя при неизяснени обстоятелства, нейният загадъчен и безмълвен брат Еви е може би замесен в смъртта й, приятелите им лекуват меланхолията си с алкохол и наркотици. От другата страна на бездната са родителите — актьори, писатели, критици, бивши и сегашни наркомани, баща, който посяга на приятелката на сина си, майка, готова да размени секс срещу роля във филм… И на фона на цялата тази нечистота сияе чистата и безутешна любов на Еви към Габи — един контрапункт, типичен за стила на Джиан и изпълнен с обичайното му майсторство

Однажды в дом к Мишель врывается мужчина в маске, жестоко избивает ее и насилует. Когда преступник исчезает, Мишель не заявляет в полицию по разным причинам. Этот чудовищный эпизод бередит ее детские психологические травмы, пробуждает воспоминания об отце – серийном убийце. Мишель противна роль жертвы, она хочет найти насильника, но вовсе не для того, чтобы сдать полиции – нет. В Мишель проснулись скрытые инстинкты…

"Трения" — стилизованная под семейный роман жестокая жизненная история, где герой, этакий современный Зорро или Робин Гуд, увязнув в запутанных связях и отношениях, разрываясь между любимыми женщинами и пытаясь сладить с семейными демонами, ищет — и находит — нетривиальные решения. Сам джиановский текст при этом напоминает верхушку айсберга: трагические причины конфликтов и их эмоциональные следствия скрыты в глубинах авторского воображения. Тайны участников драмы намечены лишь тонкими штрихами, за которыми читателю предлагается угадать истину

„Декември е месец, през който мъжете се напиват - убиват, изнасилват, завързват неподходящи връзки, признават чужди деца, бягат, стенат, умират...“ Декември е само месец от живота на една жена. Но месец, през който Мишел ден след ден се бори с демоните вътре в себе си, рискувайки да се изгуби във водовъртежа на спомените, секса и смъртта. Баща й, масов убиец, от трийсет години е в затвора. Седемдесет и петгодишната й майка е на път да сключи брак с два пъти по-млад от нея мъж. Бившият съпруг на Мишел разчита на нея, за да получи професионално признание. Любовникът й е не друг, а мъжът на най-добрата й приятелка. Синът й има връзка с жена, бременна не от него. А самата Мишел е влюбена в онзи, който я е изнасилил. Тази книга е дълбоко откровение, разголваща изповед на една откриваща себе си жена. Тя е и огледало, което улавя образа на съвременната жена изобщо, независима и отговорна, целеустремена и противоречива, поела вече до голяма степен бремето на един все по-малко мъжки и съвсем не дамски свят. Романът е удостоен с наградата „Интеграл“ за 2012 година. По него е заснет и филмът „Тя“ с режисьор Пол Верховен