Съчинението възпроизвежда със силата на белетристичното изкуство живота на заслужилата възрожденска учителка Анастасия Димитрова, отворила през 1841 г. първото българско светско девическо училище в килията на църквата „Св. Николай“ в Плевен. И което е особено литературно достойнство — подчертава се, че след половинвековна педагогическа дейност тя завършва живота си като монахиня в Йерусалим. То...