Макар и непризнат от академичната литературна критика в Англия, Уилям Съмърсет Моъм (1874–1965) е известен в целия свят със своите романи, разкази и пиеси. В „Луна и грош“ (1919) Моъм е използувал някои факти от живота на френския художник Пол Гоген. Но това не е романизирана биография на Гоген. Този роман е едно изследване на природата на изкуството, на онази магия на творчеството, която ражда красота. А както ни казва един от героите на Моъм: „Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия“