Върху леглото лежи нещо. Софи. Мастиленочерната й коса обрамчва бялото й лице. Ръцете лежат безпомощно изпънати край тялото й, а на всяка китка е разцъфнал дълъг разрез… Не е възможно. И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие. Вий Бел страда от нарколепсия. Но по време на припадъците си тя не заспива, а се плъзва в главите на други хора и вижда през очите им. Един ден Вий се озовава в главата на убиец, стоящ над тялото на мажоретка. Скоро още една от мажоретките в училището е мъртва. Всеки е заподозрян. Докато се опитва да контролира ужасната си „дарба“ и да разбере кой е убиецът, Вий попада в мрежа от тайни, лъжи и опасности

Дарбата (или проклятието) на Вий — да се приплъзва в съзнанието на другите и да вижда през техните очи — беше под контрол, след като, без да иска, стана свидетел на ужасната смърт на нейна съученичка преди шест месеца. Но тъкмо когато се е успокоила, Вий преживява нещо странно. Губейки съзнание, се… озовава на изоставено място, на ръба на скала, взирайки се към безжизненото тяло на момчето, което се бе възползвало от нея миналата година. Явно не само тя има дарбата да се приплъзва. И другият е тук, за да отмъсти